Народният фолклор вярва, че в душите на тези влечуги живее миналото. Затова то може да бъде подчинено и променено, ако "пробудиш драконче". Рушителна и целебна е ролята на змията. Сякаш в неяснотата на архетипното човешко въображение - винаги стои един образ на змей или змеица. Или както любовно Николай Теллалов я нарича "Змейкиня".
Изключително модерно мислене, в което намират израз митологичното световъзприемане и съзнанието за коравосърдечна действителност!
"Да пробудиш драконче" се чете на един дъх, както на един дъх се изживява Внезапна любов!
В това произведение авторът създава стихии. Съживява Огъня от Скалата, а Живата вода на сърцето потича във вените и променя човешките реалности. Верена - жената змеица е съчетание на Огъня и Водата. В това едновременно противопоставяне и равновесие, в което се съдържа "болестното" човешко състояние - любов, израства един образ - впечатляващ и магнетичен, необходим и жизнен, създавайки усещането за Преминаване в света на Подземното. Защото Там ще се случи това, което мечтае всяко човешко сърце - чудесното, приказното, невероятното желание да станеш господар на крилете си!
В живота дебнат хиляди опасности. Но най-опасно е да съживиш камък, или да вдигнеш камък. Скритото "под камък" или вграденото в скала носи послание. Нещо повече - носи срутване на равновесието и създаване на ново равновесие - такова, каквото е необходимо, за да израсте Душа, да се Отгледа Зрение!
Ето някои "змейски мъдрости", които човек не би разбрал, ако не срещне змеица:
"Все едно току-що бе сънувал Щастието... и почти го помнеше, още пазеше в сърцето си вълшебното му докосване... докато подробностите вече се изтриваха от невярната памет."
"Ужас изпълни гръдния му кош, захапа сърцето и бясно го разтърси".
"Ако си дадеш труда да се поуспокоиш - сухо забеляза тя, ще смогна да не обръщам внимание какво става в мозъка ти. Та ти направо крещиш наум! Карай по-кротко, по-дисциплинирано".
Християнската интерпретация за змията е като персонификация на демоничното начало (Gubernatis, A. de. Цит. съч., 412-413), а тук виждам едно смайващо описание на змеица, която сякаш е родена в храм:
"Огънчето на "Мелника" се отразяваше в големите й очи като кандило в остъклена икона"
Допира до тази Верена е като баяние против уроки, но и като пречистване на кръвта. Тя е готова да убие, но е готова и да лекува. Животът без нея просто не би Продължил.
"Какво променя нещата, да вярваш в нещо, което и без това си съществува";
"Някой ден ще ми откъснеш крилете с това ти черногледство. Биваше ли така да ми удряш мечтата!"
Има ли някой, който не би казал тези думи за себе си. Или някой, който не ги е преживявал. Идването на Змията от Отвъдното предизвиква промяна в Погледа, защото зрящият отвъден образ тук на Земята е сляп за земното. Но, слава богу, Верена е змеица с двойнствен произход. Тя е мелез между човек и змей.
Интересна е градацията на образа. Асиметричната идея за въплъщение на Тази и Долната Земя - предизвиква усещане за двойна същност - наследница на фолклорните творби. Затова, като читател съотнасям произведението по скоро към корените на вълшебната приказка, отколкото към фантастиката, какъвто е неговият определител за жанр.
Самият автор сякаш е стъписан пред красотата и движенията на художествената си фантазия!:
"Този свят изяжда мечтателите"
"Една девойка с царска кръв трябва да може всичко - да се бие с оръжие, да тъче, да бродира, пере, да чете и пише, да язди, да..."
"... послушанието е първото нещо, което научава всяко момиче, особено царкините, които някой ден ще заповядват!"
"Мен няма да загубиш, докато не загубиш себе си"
Тази приказна фантастична повест още веднъж подсказва на героите в нас, че соковете на живота потичат оттам, откъдето митовете провокират духа и въображението ни. Всяка Неродена мома среща Незнаен юнак, а всеки Незнаен юнак е длъжен да "Да пробуди драконче"...
© Росица Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар